hast thou seen the down in the air?

when wanton blasts have tossed it?
or the ship on the sea,
when rudder winds have crossed it?
hast thou mark'd the crocodile weeping,
or the foxes sleeping?
or hast thou view'd the peacock in his pride,
or the dove by his bride,
when he courts for lechery?

oh so fickle, oh so vain, oh so false, so false is she!

кръгозори надвесени

странно е как дъждът променя всичко
заспивам нощем
и се събуждам сутрин
с еднакво настроение
никога не ми се е случвало

нямам вече собствени мисли
и чужди нямам назаем
само дъжд по прозореца и навън
и навсякъде

фьони е кафява

светло кафява.

кадифено меки са перата й.
фьони мъти кръгли речни камъни
седем.

Това е Фьони.

Това са камъните Фреска, Фон, Фретон, Фритоли, Персифедрон, Орон, Жиг.

Камъните също са кафяви.
Светлокафяви, продълговато кръгли.
Камъните много си приличат.
Само Фьони може да ги различи.
Само Фьони може да ги назове по име.
Фреска
Фон
Фретон
Фритоли
Персифедрон
Орон
и Жиг.
Фьони ще им бъде нежна майка.

Това е Фреска.

Фреска е единственото й момиче.
Прекалено женствена ще бъде тя.
Трябва да внимава с нея -
красота и доброта
събрани заедно
добро не носят.

Това е Фон.

Фон ще бъде доверчив и непохватен.
Ще се разболее от детски паралич
и ще му изсъхне
лявото крило.
Горкичкият.

Това е Фретон.

Това е Жиг.

Фретон - груба сила
без чувствителност.
Ще извади едното оченце на Жиг.

Това е Фритоли.

Това е ножът.
Фритоли ще бъде весел дебелак.
Склонност към шеги без остроумие.
Ще го заколят млад.

Това е Персифедрон.

Любимецът на Фьони е Персифедрон.
Пъргав и стеснителен,
поривист и сдържан -
всичко това едновременно!

Орон.

Орон - тъмен характер,
мистична душа.
Няма да признае Фьони за родител.
Възмездие за сторен грях -
преди, някога, далече назад...

Това е Жиг.

Това е Фретон.

Жиг ще има хитро изражение.
А когато Фретон му извади едното оченце,
лицето му ще захитрее още повече.

Фьони мъти кръгли речни камъни.
Двадесет и второ денонощие.
Ослушва се.
С нежна човка чуква върху Фреска.
Тишина.
Фьони разсъждава така:
Забави се Фреска.
И Фон се забави.
И Фретон.
И Фритоли.
И Персифедрон.
Орон и Жиг -
също така.
И е тъжно това.
Много е тъжно това.
Има ли нещо по-тъжно от това?

Ах, нека се парализира Фон!
Ах, нека ослепее Жиг!
Ах, нека заколят Фритоли!
Ах, нека, ах, нека!
Само да имаше!
Ах, да имаше:
Фреска
Фон
Фретон
Фритоли
Персифедрон
Орон
и Жиг!

Уви, това е невъзможно:
Фьони мъти кръгли речни камъни.

Фьони е тъжна. Фьони плаче.

Камъните са тъжни. И камъните плачат.

почивай в мир.

burroughs is in tangiers

I don't think he'll come back it's sinister.
are you being sinister or is this some form of practical joke?

because once upon a time

the line followed the river
and peeked into all the backyards
and the laundry was waving
and the graffiti was teasing us
from brick walls and bridges

we were rolling over ridges
through valleys
under stars
I dream of touring like duke elington
in my own railroad car
I dream of waiting on the tall blonde wooden benches
in a grand station aglow with grace
and then standing out on the platform
and feeling the air on my face

such a sky

and such a sun
i never knew
and neither did you

and everybody never breathed
quite so many kinds of yes

последен епитаф

ще изчезна масово
им каза той
ще изчезна масово
им каза
като динозаврите.

the road of excess

leads to the palace of wisdom.

над месец без пост, извинявам се. междувременно навършихме годинка, честито.

пие ми се

мълчана вода.
тази вечер, не утре рано.
ти мълчи. аз до теб ще седя.
дъждът ще свърши останалото.

(елена динева е великолепна, жалко, че много малко други неща намерих)

в спектакъла на лайфа аз съм ръкопляскаща.

станах, обърнах се да изляза, но на пода имаше червена панделка и един гребен и сега се чувствам като в туин пийкс, но по-малко уплашен.

само че ти сигурно и туин пийкс не си спомняш, защото боб не е влизал в стаята през прозореца и никога не е клякал в ъгъла да те гледа.

обърни я

обърни я ти казвам,
тва е друга поанта.

(дана белева кърти много жестоки мивки, баси... както, впрочем, и палачинка с мед и банани.)

so, take away our playstations

тази седмица 4 интересни енкаунтъра:

#1: в понеделник, мислех си вече, че е пролет - със слънце и топъл вятър, но от всички хора само един носи якето си в ръце, приближи се до мен и каза "здравей, приятелю, виж колко е хубаво времето", протегнал ръка сякаш да се здрависаме. аз също протегнах ръка, но видях, че по неговата има някакви малки капчици и тя е цялата някакси мокра и се уплаших, кой е този човек и защо иска да се здрависа с мен с ръката си, покрита с нещо мазно и лъщящо? не знам, дръпнах се назад а той ме погледна, огорчен и разочарован и каза "не се плаши, нищо няма да ти направя" и тогава аз стиснах ръката му и се оказа, че това е просто пот, стана ми неприятно, а сърцето ми още биеше тупТУПтупТУП, после той каза "виж колко е хубаво времето, не си ли радостен", а аз казах "да, чудесно е" и се разделихме и се почувствах уплашен и уморен и обърсах ръката си в дънките.

#2 във вторник, още беще горещо, в рейса - Илли. гледаше някъде край мен и говореше много бързо на някакво момиче; след като я зяпах няколко минути най-сетне ме видя и дойде при мен и ме попита какво чета. "книга", казах, а тя каза "виждам. подстригал си се", а аз казах "ти също" и горе-долу това беше, на другата спирка тя си слезе, но преди това можах да видя, че на гърба на раницата й има две значки с пилешки крачета и също как прегърна някакво момче, за което вечерта каза, че я ненавижда. нейният статус е добро утро, любов.

#3 в сряда беше осми, наваля сняг, закъснявах за упражнение по английски, а на Орлов мост - К. с цвете и изобщо добре изглеждащ, побързах да се махна оттам, преди да дойде и тя, почувствах се глупаво, но също и се зарадвах, че той се грижи за нея.

#4 в четвъртък, докато със сашо отиваме към киното - още на вратата на автобуса някакво момче, леко брадясал, опърпан, и гледа сякаш ей сега ще заспи, а в ръката му чаша от кафе "господине моля ви двайсет стотинки живея в едно мазе с още трима души бог да ви благослови господине моля ви". ние влезнахме навътре, а сашо ми изсипа някакви стотинки в шепата и каза "аре дай му"; учудих се, но му дадох, а той "господ здраве да ви дава, господине", аз се обърнах настрани и казах "а на тебе цироза", но той не ме чу. скоро запали цигара и някаква жена му каза да я махне "скоро ще я махна госопожо това е само фас много ми се пуши не съм пушил от един ден щот бях в затвора. знаеш ли какво е двайсет и четири часа без цигара не искаха да ми дадат тъпите копелета, от вчера съм там в седем и половина до днеска до седем значи двайсе и три часа и половина и сега искам да си изпуша фаса намерих го на улицата", тя не му обърна внимание, обаче той продължи "аз госпожо живея в едно мазе с още трима души знаете ли какво е в едно мазе. обаче сега намерих една квартира ама оная ми иска педесе лева аз съм събрал трийсе и осем. трийсе и осем съм събрал и сега ше ида и ше изпроса другите още дванайсе лева и от понеделник ше почна работа намерил съм си работа госпожо за петнайсе лева на ден" и тук тя каза, явно впечатлена, "много е хубаво това, но защо трябва да пушите в автобуса, някой друг виждате ли да пуши в автобуса" а той нищо не каза и на другата спирка слезе. после една друга жена ми предложи вафла и това беше най-милото нещо на света.