две смърти

от около месец всички заедно чакахме да се роди едно бебе, измислихме му прякор още преди да е проплакало, предлагахме малки бебешки подаръци от онлайн магазините, вълнувахме се с таткото, когато водите изтекоха... после той изчезна за два дни, а днес се върна, за да каже, че са го загубили. мъртвородено. ето така. няма го.

и това ме разстрои много повече, отколкото обесването на саддам хюсеин.

две нови

прекрасни жени:
пайпър парабо и поли перет.

коледа е.

I just want you

for my own
more than you could ever know.

(това е коледна песен)

mit einem lippenstift

schreibe ich auf den spiegel über dem waschbecken: objects in the mirror appear further than they are.

nobody knows it

but you've got a secret smile
and you use it only for me

(наистина е така)

виж кво

супер жалко ми е така, някой ден трябва да се запознаем.

в спектакъла на лайфа аз съм ръкопляскаща.

станах, обърнах се да изляза, но на пода имаше червена панделка и един гребен и сега се чувствам като в туин пийкс, но по-малко уплашен.

само че ти сигурно и туин пийкс не си спомняш, защото боб не е влизал в стаята през прозореца и никога не е клякал в ъгъла да те гледа.

smiling tenderly

stepping toward her repentently, I reach my hands out to take her in my arms ...

but she pulls away from me and I find myself standing there stupidly, with my empty hands in the air, feeling hurt.

I don't give a shit

about mozart.