фьони е кафява

светло кафява.

кадифено меки са перата й.
фьони мъти кръгли речни камъни
седем.

Това е Фьони.

Това са камъните Фреска, Фон, Фретон, Фритоли, Персифедрон, Орон, Жиг.

Камъните също са кафяви.
Светлокафяви, продълговато кръгли.
Камъните много си приличат.
Само Фьони може да ги различи.
Само Фьони може да ги назове по име.
Фреска
Фон
Фретон
Фритоли
Персифедрон
Орон
и Жиг.
Фьони ще им бъде нежна майка.

Това е Фреска.

Фреска е единственото й момиче.
Прекалено женствена ще бъде тя.
Трябва да внимава с нея -
красота и доброта
събрани заедно
добро не носят.

Това е Фон.

Фон ще бъде доверчив и непохватен.
Ще се разболее от детски паралич
и ще му изсъхне
лявото крило.
Горкичкият.

Това е Фретон.

Това е Жиг.

Фретон - груба сила
без чувствителност.
Ще извади едното оченце на Жиг.

Това е Фритоли.

Това е ножът.
Фритоли ще бъде весел дебелак.
Склонност към шеги без остроумие.
Ще го заколят млад.

Това е Персифедрон.

Любимецът на Фьони е Персифедрон.
Пъргав и стеснителен,
поривист и сдържан -
всичко това едновременно!

Орон.

Орон - тъмен характер,
мистична душа.
Няма да признае Фьони за родител.
Възмездие за сторен грях -
преди, някога, далече назад...

Това е Жиг.

Това е Фретон.

Жиг ще има хитро изражение.
А когато Фретон му извади едното оченце,
лицето му ще захитрее още повече.

Фьони мъти кръгли речни камъни.
Двадесет и второ денонощие.
Ослушва се.
С нежна човка чуква върху Фреска.
Тишина.
Фьони разсъждава така:
Забави се Фреска.
И Фон се забави.
И Фретон.
И Фритоли.
И Персифедрон.
Орон и Жиг -
също така.
И е тъжно това.
Много е тъжно това.
Има ли нещо по-тъжно от това?

Ах, нека се парализира Фон!
Ах, нека ослепее Жиг!
Ах, нека заколят Фритоли!
Ах, нека, ах, нека!
Само да имаше!
Ах, да имаше:
Фреска
Фон
Фретон
Фритоли
Персифедрон
Орон
и Жиг!

Уви, това е невъзможно:
Фьони мъти кръгли речни камъни.

Фьони е тъжна. Фьони плаче.

Камъните са тъжни. И камъните плачат.

почивай в мир.

hear my echo, dancing bear

send seasonal greetings from nowhere

I'm working and playing away

remember the moment of leaving

yesterday, yesterday

It's a great thing

when you realize you still have the ability to surprise yourself.

then he which had received the one talent

came and said, Lord, I knew thee that thou art an hard man, reaping where thou hast not sown, and gathering where thou hast not strawed:

and I was afraid, and went and hid thy talent in the earth: lo, there thou hast that is thine.

his lord answered and said unto him, thou wicked and slothful servant, thou knewest that I reap where I sowed not, and gather where I have not strawed:

thou oughtest therefore to have put my money to the exchangers, and then at my coming I should have received mine own with usury.

take therefore the talent from him, and give it unto him which hath ten talents.

for unto every one that hath shall be given, and he shall have abundance: but from him that hath not shall be taken away even that which he hath.

and cast ye the unprofitable servant into outer darkness: there shall be weeping and gnashing of teeth.

I don't need to sell my soul

he's already in me.

I wanna be adored

електролитна дисоциация

анионите към катода.

катоините към анода.

everything in its right place.

п.с. chrome не е никак зле.