doctor, what is happening to me?

palpitations
my mind's diseased
even my vision is impaired
I'm losing my hair

(вчера станаха точно четири години от началото на този блог. благодаря на все още четящите.)

кръгозори надвесени

странно е как дъждът променя всичко
заспивам нощем
и се събуждам сутрин
с еднакво настроение
никога не ми се е случвало

нямам вече собствени мисли
и чужди нямам назаем
само дъжд по прозореца и навън
и навсякъде

електролитна дисоциация

анионите към катода.

катоините към анода.

everything in its right place.

п.с. chrome не е никак зле.

никак не харесвам социални мрежи

и сайтове за запознанства:

През последната седмица invisiblechild не е изпратил нито една покана за приятелство Той не е получил нито една покана за приятелство.
invisiblechild няма нито един приятел.

знам, че съм малко кофти, но трябва ли да ми се натяква толкова грубо?

ето едно самоописание

от преди четири години, за списание библиотеката:

§ за себе си: 18 години, софия. не карам ски, сърф или скейт. понякога се разхождам из центъра и зяпам хората. и седя по пейките. и чета книги. не говоря много. не се набивам на очи. и обичам да слагам точката.
§ занимава се с: преди всичко и най-вече лентяйство. от онзи спешъл вид, който до нищо хубаво не води. също така с физика. и мъъъничко психология. но най-вече с книгочетене.
§ творчество: имам написани няколко тона поезия, която за нищо не става и двайсетина хубави стихотворения. и няколко импресии, които си обичам. но напоследък никак не мога да пиша. сигурно остарявам.
§ като музика: остава, белослава, radiohead, placebo, faith no more, unkle, ebtg, rhcp, portishead, nirvana, korn, etc etc etc. напоследък умирам за ян тиерсен. но като цяло трип-хоп + джаз = моята музика. и изобщо всичко, което е алтернатива на поп, рок и хип-хоп.
§ последните три песни, които ми харесаха: franz ferdinand - this ffffire; semisonic - secret smile; tool - schism.
§ литература: кажи-речи каквото ми падне пред очите - това. избягвам обаче прекалено розови романи и също астрология и пилешка супа. може да се каже, че лелея за сериозна литература (тоест такава, класическа, немодерна и на места скучновата); обаче пък понякога умирам за фентъзи.
§ любимите ми книги: "Нещо се случи", "Форест Гъмп" и едно томче на Хемингуей

не съм се променил много.

търся те

но знам
няма как да се намерим
скитаме сами

оказа се, че всъщност нямам кой знае колко много притежания.

easy like sunday morning

ето какво открих днес:

неделя + меденки + чай (горски кът на биопрограма) + faith no more = нещо сладко разтичащо разтапящо се

когато свършат меденките и музиката обаче, чаят остава блудкав.

voilà, ma petite amélie,

vous n'avez pas des os en verre. vous pouvez vous cogner à la vie. si vous laissez passer cette chance, alors avec le temps, c'est votre cœur qui va devenir aussi sec et cassant que mon squelette. alors, allez y, nom d'un chien!

за първи път гледах този филм в дома на киното, за без пари - еврофест нещо си, от третия ред. главата на кристалния човек в малкия телевизор е толкова голяма от големия екран, думите му кънтят право в мозъка и те карат да правиш разни неща, от които дълго си се страхувал.

спомням си, че после вървях пеша до орлов и пратих смс на едно момиче (девойка бяла фея плета следи към нея), а тя ми отговори и бях щастлив. беше студено.

начинът, по който произнасяш името си

и начинът, по който ме караш да се чувствам обикновен, ето тези неща няма да спрат да ме учудват. липсваш ми, а не би трябвало, но нищо.

малко е глупаво да се будя в два и да пиша тук, като ученичка се чувствам.

нездравословно

закуска в два с шиштаук и картофки с майонеза.

на връщане в автобуса - тъжен старец с кокичета.

обичам те

плати квартирата.

в събота трябваше да играем hate групи и да измислим hate speеch срещу някого. не можахме. никого не мразим групово, така се оказа, затова тя ни накара да измислим love speech, но ние и това не можахме, а иначе сме креативни хора. нищо не ни е останало вече.

днес десет години от много важна дата. т.е. не знам дали е много важна, но така ми се струва. тогава като че ли за последно имаше какво да ни обединява (омраза.)

честита

нова г.

влизам в ес без особено главоболие, но със забележителна жажда и купчина неизпратени есемеси.

две смърти

от около месец всички заедно чакахме да се роди едно бебе, измислихме му прякор още преди да е проплакало, предлагахме малки бебешки подаръци от онлайн магазините, вълнувахме се с таткото, когато водите изтекоха... после той изчезна за два дни, а днес се върна, за да каже, че са го загубили. мъртвородено. ето така. няма го.

и това ме разстрои много повече, отколкото обесването на саддам хюсеин.

две нови

прекрасни жени:
пайпър парабо и поли перет.

коледа е.

виж кво

супер жалко ми е така, някой ден трябва да се запознаем.

в спектакъла на лайфа аз съм ръкопляскаща.

станах, обърнах се да изляза, но на пода имаше червена панделка и един гребен и сега се чувствам като в туин пийкс, но по-малко уплашен.

само че ти сигурно и туин пийкс не си спомняш, защото боб не е влизал в стаята през прозореца и никога не е клякал в ъгъла да те гледа.

failure

is always the best way to learn.

честит първи сняг, everydbody. във френския културен институт има ужасно претенциозна и партикулярно грозна изложба графики (е добре де, има 1-2 добри неща :)). половината се казват Пространство [insert a random number between I and XXVII here] и изобразяват една и съща безпространствена геометрична безвкусица.

what's up!

небето е синьо и чудесно, направо не ми се вярва, че е есен - чудесно време за разходка в парка (там има гайдар, който свири с цялото си тяло, но не пречи, музиката му е толкова естествена, че усещането за отпуснатост и домашност дори се засилва) и също чудесно време да смесиш кисело мляко и лютеница.

после говорим с един мормон, добре облечен млад мъж от Юта. тук е от осем месеца и българският му е забележителен. не знае как да преведе kingdom of heaven и се налага да помагам (гордо). също така не знае защо вярва, но знае, че Светият Дух е с него постоянно и го пази. явно често го питат за многоженството, защото на въпроса "жени има ли?", отговаря "ней ней ней, една жена и един мъж" ... усмихва се много, искрен е, и ни подарява Книгата на Мормон. тя е синя и мирише на нова кожа и хартия и лепило.

sometimes

there's so much beauty in the world, I feel like I can't take it.

октомври е студен и спокоен, пуснаха парното.

you're my autoharp

you're the reason for my blood
to keep running through my veins
every album again.

тъпо е да сънуваш как целуваш някого, а после да не можеш да го гледаш в очите от гузност.