8.2.07

начинът, по който произнасяш името си

и начинът, по който ме караш да се чувствам обикновен, ето тези неща няма да спрат да ме учудват. липсваш ми, а не би трябвало, но нищо.

малко е глупаво да се будя в два и да пиша тук, като ученичка се чувствам.

1 comment:

Anonymous said...

колко хубаво...