ето едно самоописание

от преди четири години, за списание библиотеката:

§ за себе си: 18 години, софия. не карам ски, сърф или скейт. понякога се разхождам из центъра и зяпам хората. и седя по пейките. и чета книги. не говоря много. не се набивам на очи. и обичам да слагам точката.
§ занимава се с: преди всичко и най-вече лентяйство. от онзи спешъл вид, който до нищо хубаво не води. също така с физика. и мъъъничко психология. но най-вече с книгочетене.
§ творчество: имам написани няколко тона поезия, която за нищо не става и двайсетина хубави стихотворения. и няколко импресии, които си обичам. но напоследък никак не мога да пиша. сигурно остарявам.
§ като музика: остава, белослава, radiohead, placebo, faith no more, unkle, ebtg, rhcp, portishead, nirvana, korn, etc etc etc. напоследък умирам за ян тиерсен. но като цяло трип-хоп + джаз = моята музика. и изобщо всичко, което е алтернатива на поп, рок и хип-хоп.
§ последните три песни, които ми харесаха: franz ferdinand - this ffffire; semisonic - secret smile; tool - schism.
§ литература: кажи-речи каквото ми падне пред очите - това. избягвам обаче прекалено розови романи и също астрология и пилешка супа. може да се каже, че лелея за сериозна литература (тоест такава, класическа, немодерна и на места скучновата); обаче пък понякога умирам за фентъзи.
§ любимите ми книги: "Нещо се случи", "Форест Гъмп" и едно томче на Хемингуей

не съм се променил много.