you know that ringing in your ears?

that 'eeeeeeeeeeeeeee'? that's the sound of the ear cells dying, like their swan song. once it's gone you'll never hear that frequency again.

enjoy it while it lasts.

ето едно самоописание

от преди четири години, за списание библиотеката:

§ за себе си: 18 години, софия. не карам ски, сърф или скейт. понякога се разхождам из центъра и зяпам хората. и седя по пейките. и чета книги. не говоря много. не се набивам на очи. и обичам да слагам точката.
§ занимава се с: преди всичко и най-вече лентяйство. от онзи спешъл вид, който до нищо хубаво не води. също така с физика. и мъъъничко психология. но най-вече с книгочетене.
§ творчество: имам написани няколко тона поезия, която за нищо не става и двайсетина хубави стихотворения. и няколко импресии, които си обичам. но напоследък никак не мога да пиша. сигурно остарявам.
§ като музика: остава, белослава, radiohead, placebo, faith no more, unkle, ebtg, rhcp, portishead, nirvana, korn, etc etc etc. напоследък умирам за ян тиерсен. но като цяло трип-хоп + джаз = моята музика. и изобщо всичко, което е алтернатива на поп, рок и хип-хоп.
§ последните три песни, които ми харесаха: franz ferdinand - this ffffire; semisonic - secret smile; tool - schism.
§ литература: кажи-речи каквото ми падне пред очите - това. избягвам обаче прекалено розови романи и също астрология и пилешка супа. може да се каже, че лелея за сериозна литература (тоест такава, класическа, немодерна и на места скучновата); обаче пък понякога умирам за фентъзи.
§ любимите ми книги: "Нещо се случи", "Форест Гъмп" и едно томче на Хемингуей

не съм се променил много.

I'm not living

I'm just killing time

не съм много сигурен за какво да мечтая сега