hello, my name is johnny cash

I'm nothing.

the countdown (nobody loves no-one)

всички вие лъжете.

I will tell you in another life

when we're both cats.

както и да е, джим кери е по-добър актьор от том, а кейт уинслет - по-красива от пенелопе круз.

I wanna be

a white knight.

какво те разделя от мен

"не е лесно да се усмихваш, когато си толкова тъжен", това ми прошепна тя. преди това се смяхме в огледалото. мисля, че ще запомня сълзите в очите й завинаги.

so, take away our playstations

тази седмица 4 интересни енкаунтъра:

#1: в понеделник, мислех си вече, че е пролет - със слънце и топъл вятър, но от всички хора само един носи якето си в ръце, приближи се до мен и каза "здравей, приятелю, виж колко е хубаво времето", протегнал ръка сякаш да се здрависаме. аз също протегнах ръка, но видях, че по неговата има някакви малки капчици и тя е цялата някакси мокра и се уплаших, кой е този човек и защо иска да се здрависа с мен с ръката си, покрита с нещо мазно и лъщящо? не знам, дръпнах се назад а той ме погледна, огорчен и разочарован и каза "не се плаши, нищо няма да ти направя" и тогава аз стиснах ръката му и се оказа, че това е просто пот, стана ми неприятно, а сърцето ми още биеше тупТУПтупТУП, после той каза "виж колко е хубаво времето, не си ли радостен", а аз казах "да, чудесно е" и се разделихме и се почувствах уплашен и уморен и обърсах ръката си в дънките.

#2 във вторник, още беще горещо, в рейса - Илли. гледаше някъде край мен и говореше много бързо на някакво момиче; след като я зяпах няколко минути най-сетне ме видя и дойде при мен и ме попита какво чета. "книга", казах, а тя каза "виждам. подстригал си се", а аз казах "ти също" и горе-долу това беше, на другата спирка тя си слезе, но преди това можах да видя, че на гърба на раницата й има две значки с пилешки крачета и също как прегърна някакво момче, за което вечерта каза, че я ненавижда. нейният статус е добро утро, любов.

#3 в сряда беше осми, наваля сняг, закъснявах за упражнение по английски, а на Орлов мост - К. с цвете и изобщо добре изглеждащ, побързах да се махна оттам, преди да дойде и тя, почувствах се глупаво, но също и се зарадвах, че той се грижи за нея.

#4 в четвъртък, докато със сашо отиваме към киното - още на вратата на автобуса някакво момче, леко брадясал, опърпан, и гледа сякаш ей сега ще заспи, а в ръката му чаша от кафе "господине моля ви двайсет стотинки живея в едно мазе с още трима души бог да ви благослови господине моля ви". ние влезнахме навътре, а сашо ми изсипа някакви стотинки в шепата и каза "аре дай му"; учудих се, но му дадох, а той "господ здраве да ви дава, господине", аз се обърнах настрани и казах "а на тебе цироза", но той не ме чу. скоро запали цигара и някаква жена му каза да я махне "скоро ще я махна госопожо това е само фас много ми се пуши не съм пушил от един ден щот бях в затвора. знаеш ли какво е двайсет и четири часа без цигара не искаха да ми дадат тъпите копелета, от вчера съм там в седем и половина до днеска до седем значи двайсе и три часа и половина и сега искам да си изпуша фаса намерих го на улицата", тя не му обърна внимание, обаче той продължи "аз госпожо живея в едно мазе с още трима души знаете ли какво е в едно мазе. обаче сега намерих една квартира ама оная ми иска педесе лева аз съм събрал трийсе и осем. трийсе и осем съм събрал и сега ше ида и ше изпроса другите още дванайсе лева и от понеделник ше почна работа намерил съм си работа госпожо за петнайсе лева на ден" и тук тя каза, явно впечатлена, "много е хубаво това, но защо трябва да пушите в автобуса, някой друг виждате ли да пуши в автобуса" а той нищо не каза и на другата спирка слезе. после една друга жена ми предложи вафла и това беше най-милото нещо на света.

feel the love generation

мисля, че съм забравил как се тича.